Първото, което трябва да знаем, преди да се противопоставяме на езика на омразата, е как да го разпознаваме.
Ще цитирам американския историк, професор в Университета в Йейл, който е изследовател на историята на тоталитаризма, комунизма и Холокоста, Тимъти Снайдър:
„Ослушвайте се за опасни думи. Бъдете бдителни спрямо употребата на думите екстремизъм и тероризъм. Гневете се на коварното използване на патриотична реторика“.
Тимъти Снайдър
В много от тестовете за емоционална и социална интелигентност (EQ) разпознаването на езика на омразата получава високо IQ при оценка на специфичните интелектуални способности, както и на способностите за решаване на проблеми, което се цени в европейските и американските колежи и университети.
Пример! 13-годишният Кристиян, отличникът математик на своето училище, върви по улиците на София и усеща десетки подигравателни погледи върху себе си. Пристига в училище, без да знае, че някой е залепил на гърба му бележка, на която е написано: „Аз съм пълен глупак“. Из класа бързо се разнася шепот: „Никой да не му казва. Ще падне голям смях.“ Така прекарва целия ден, чудейки се на сподавените смехове зад гърба си. Всичко става ясно, когато в час по математика излиза на дъската да реши чрез алгоритъм проблем, който никой друг в класа не успява да реши, учителката вижда бележката на гърба му и я отлепя. „Ти изобщо не си знаел, че носиш това, нали?“ Тя използва тежката ситуация, за да обсъди с класа два житейски урока.
Първият: в живота винаги ще има хора, които ще се опитват да ви слагат етикети, за да ви накарат да се чувствате унизени, безполезни и дори заплашени. Никога не позволявайте на етикетите да определят стойността на човека, нито вашата стойност, защото етикетът е първото, което езикът на омразата лепва върху личността и общностите!
Вторият: ако не сме страхливци и ако имаме смелостта да кажем истината, дори когато всички останали са против нея и предпочитат подигравките, опетняването на другия, превръщането на конкретен човек или общност в жертвен агнец, бъдете сигурни, че нашият глас ще бъде чут! Достатъчен е само 1 глас, за да бъде защитено достойнството на Кристиян.
Два въпроса, два урока
Въпрос 1. Защо казваме, че Кристиян е жертва на реч на омразата? Защото извършеното срещу него е посегателство срещу неговата личност, подигравка с личното му достойнство, вероятно заради високите му постижения и защото неговата личност е ползвана за употреба и забавление по непопулярен начин в среда, в която той не е дал съгласие за това!
Въпрос 2. Защо словото на омразата не се ползва със защитата на свободата на изразяване? Защото то подбужда, разпространява или оправдава омраза и отхвърляне срещу определени лица, групи и дори цели общности, заради конкретни техни характеристики. Нека в случая да ги наричаме уязвими общности! Най-често определението е въз основа на: раса, етнос, пол, възраст, сексуална ориентация, вероизповедание, здравословно състояние и др. специфични черти, като на тази база се манипулират обществените нагласи чрез използването на език на омразата и чрез лесно създаване на „образ на нискостоящия друг“, а той често е и „врагът, скрит сред нас“, който трябва да понесе общи вини и грехове, трябва да бъде осмиван и отхвърлян! Ето защо днес словото на омразата не се ползва със защитата на свободата на изразяване и е престъпление, което законно може да бъде възпирано и наказвано. Но това е лесно да се каже, защото пътят да се превърне в успех е и ще бъде дълъг.
А сега си представете, че на гърба на Кристиян беше залепена бележка с друг текст. Напр. „Аз съм циганин от махалата!“. Или: „Аз съм чифут!“ Или: „Аз съм гей!“ И без да ви казвам, знаете как тогава това момче би влязло в клопката на езика на омразата, особено в интернет пространството, където разпространителите често се чувстват в по-голяма безопасност. Историята на човешката цивилизация е историята на делението на „ние“ и „те“ – другите, различните. От нас зависи как ще продължи ИЧЦ (Историята на Човешката Цивилизация) и какви ключове ще ползваме срещу Омразата.
Многото лица на омразата
Речта на омразата, обидният и дискриминационен език имат много лица и живеят по много начини: със снимки и мемета, филми, карикатури или дори в телевизионно интервю, в което гостът в предаването сравнява имигрантите от Африка с маймуни или когато се публикуват поредица от статии, представящи определена етническа група като източник на зло и подбуждащи към използване на насилие срещу тази група.
За съжаление, често сме свидетели на коментари в интернет порталите за новини, които съдържат лични заплахи или обидни изрази, насочени срещу лица, споменати в новинарски статии. Словото на омразата онлайн се разпространява и усилва бързо, а последиците от него често не се разбират и се подценяват. Потребителите в интернет си мислят, че са защитени от анонимността си, но това невинаги е вярно, защото общественият стремеж към контрол бавно, но сигурно се разширява.
Пример от Ръководство за човешки права (Human Rights Guide): няколко потребители в интернет публикуват омразни коментари под статия за гей двойка, която сключва брак и осиновява дете. По-късно потребителите са осъдени и признати за виновни за подбуждане към омраза. Друг пример: новинарски портал е глобен, тъй като не е предприел никакви действия, след като е получил сигнали за омразни коментари срещу евреи под статии, публикувани в него.
Така че вече платформите и порталите, които създават условия за разпространение на реч на омраза и не премахват своевременно съдържащите я коментари, могат да бъдат обект на съдебни процедури. Езикът на омразата представлява форма на дискриминация и нарушава човешките права на хората, към които е адресиран. Освен че накърнява човешкото достойнство, в по-крайните си форми езикът на омразата води пряко към заплахи, насилие и нарушаване на правото на личен живот на цели групи хора.
Речта на омразата не се ползва със защитата на свободата на изразяването. Държавата има задължение да защитава правата и достойнството на всички хора в обществото и да поддържа обществения мир. Следователно държавните институции са длъжни да се борят и да предотвратяват словото на омразата, нетолерантността, враждебната реч и дискриминацията. Това е причината, поради която речта на омразата не се ползва от защитата на свободата на изразяване.
Как да разпознаваме словото на омразата
Ето няколко подхода, които ще ни помогнат да разпознаваме словото на омразата.
1.Дехуманизация
Група хора се представя като „по-низша“, „опасна“ или „нечовешка“.
Примерен модел с цитати от социалните мрежи:
- „Тези хора не са нормални, те са заплаха за обществото.“
Характеристика: лишаване от човешко достойнство → подготвя почвата за дискриминация. Най-опасната фаза — често предхожда призиви към насилие.
2.Обобщаващо обвинение: „заплаха за нацията / обществото“
Приписване на отрицателни качества на цяла група. Типично за: политически коментари, дебати за образование, права, култура.
Примерен модел с цитати от социалните мрежи:
- „Всички от тази общност са престъпници/паразити/мързеливи.“
- „Те унищожават държавата/семейството/ценностите“
- „Ако ги оставим, ще стане страшно“
Характеристика: използва „всички“, „те винаги“, „такива са“. Това е класически модел на морализираща омраза, при която група хора се представя като екзистенциална опасност.
3.Подбуждане към насилие
Най-тежката форма — изрично или завоалирано насърчаване на агресия.
Примерен модел с цитати от социалните мрежи:
- „Някой трябва да ги накаже.“
- „Трябва да се оправим с тях веднъж завинаги.“
Характеристика: съдържа елемент на заплаха или насърчаване на физическа разправа.
4.Призив за изключване (без пряко насилие)
Примерен модел с цитати от социалните мрежи:
- „Тези хора нямат място тук“
- „Да им се забрани да…“
- „Да си ходят“
Характеристика: преминаване от мнение към искане за ограничаване на права. Дори без физическа заплаха, отнемането на права по признак е форма на реч на омразата.
5.Омраза към жени в публичното пространство
Примерен модел с цитати от социалните мрежи:
- „Мястото ѝ не е тук, а в кухнята.“
- „Жена не може да бъде добър лидер.“
Често се среща в коментари под статии за жени с политическа кариера, журналистки, активистки. Насочено е не към идеи, а към пола като характеристика.
6.Хомофобска / трансфобска реч
Насочена срещу ЛГБТИ+ хора.
Примерен модел с цитати от социалните мрежи:
- „Това е болест.“
- „Тези хора развалят обществото.“
Често използва морализиращ или „медицински“ език, за да представя групата като опасна по природа.
7.Религиозна омраза
Обвинения или демонизиране на хора заради религията им.
Примерен модел с цитати от социалните мрежи:
- „Те са опасни заради вярата си.“
8.Иронична / мем-омраза
Използва ирония, мемета, „шеги“, емоджита или намеци.
Примерен модел с цитати от социалните мрежи:
- „Само се шегувам…“
- „Нищо лично, ама…“
- „Който се обижда – проблемът си е негов!“
Това е по-трудна за разпознаване форма — често се маскира като „мнение“ и е много характерна за българския онлайн контекст чрез използване на сарказъм, подигравателен език и групово насърчаване чрез лайкове.
Важно да се знае: във всички тези 8 категории ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА винаги играе важна роля.
Критика или омраза
Но също така е важно да се прави разграничение: не всяка остра критика е реч на омразата. Допустима е критика на идеи, политики, религиозни доктрини. Недопустимо е атакуването на хора като група и призивът за дискриминация или насилие.
Пример:
„Не съм съгласен с тази политика“ → допустима позиция.
„Хората от тази група трябва да бъдат лишени от права“ → реч на омразата.
Допустима критика:
- Оспорва идеи, действия, политики.
- Фокусира се върху поведение, не върху идентичност.
- Използва аргументи, а не обиди.
Един полезен „бърз тест“
Задай си тези 3 въпроса:
- Говори ли се за хора като група, а не за идея?
- Приписва ли им се негативна същност („такива са“)?
- Има ли призив за изключване, наказване или ограничаване на права?
➡ Ако отговорът е „да“ на поне два — вероятно е реч на омразата.
Обобщение
Веднъж създаден, образът на врага заживява свой собствен живот. Той е нарочен, демонизиран, заклеймен. И тъй като обстоятелствата се менят, променя се и визията за необходимия враг. Т.е. врагът се осъвременява, разменят се местата за първо, второ и трето и пр. място. Единствената константа в тези пропорции е езикът на омразата. Всъщност, точно този подход се прилага от всички правителства, които искат да получат подкрепата на народа си, за да бъде въвлечена държавата им във война.
Доказателство за това е не само отминалият 20. век, столетието на двете световни войни, а цялата човешка история.
Този материал е създаден в рамките на инициатива „Гласове за ценности“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.