Да можеш да виждаш света около себе си с нови очи

Гласове за ценности · Глас на детството

Радост Николаева

Лия Георгиева е на 16 години от София. До 7-ми клас учи в 35 СЕУ „Добри Войников“ с немски и руски език, а след НВО печели 14 място в класацията за прием в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“. Първото ѝ участие в полза на нуждаещи се от подкрепа същества е по покана на кметския наместник на село Планиница, община Перник, за участие в мероприятие на Младежки център Перник по програма UPSHIFT на UNICEF за изграждане на къщички за бездомни животни, под мотото „не изхвърляй, не купувай, а осиновявай“. Няколко нейни авторски творби, посветени на защитата на деца, украсяват един от салоните на Първо РПУ в София. Нейни скици са участвали в откриването на Художествена галерия „Дебют“ в София, която представя младите български автори, предимно възпитаници на НУИИ „Илия Петров“, и подпомага професионалното и творческо им израстване.

Тя е един от младите хора, мотивирани да участват в реални проекти със социално въздействие, с човешко-ориентиран подход, фокусиран върху хората и техните нужди.

„Тъй като смятам, че ние трябва да изграждаме ценности и морал, съм мотивирана да се включвам в различни акции, ориентирани към болезнените теми в нашето общество“ – казва Лия.

И така – тя се присъедини към нашия проект „Гласове за ценности“ като млад човек, който вижда и изследва света около себе си с нови очи, учи се да наблюдава внимателно с какви трудности се сблъскват хората в различните общности, какво ги кара да се чувстват изключени или нечути и с какви предизвикателства живеят всеки ден. През очите на Лия и през нейните скици, графики и илюстрации ние ще имаме още един поглед към реалния живот и неговите истории, а през видимата човешка болка заедно ще мислим за възможни решения с реална стойност.

Много са темите, които занимават Лия: отпадащите и неглижирани деца, враждебната среда, травмираното детство и тийнейджърство, какво е да станеш жертва на езика на омразата и още, и още.

„Дъщерята“

Името на тази емоционална графика е „Дъщерята“. Всичко се случва в малко населено място в област Враца. Младо момиче е жертва на насилие от собствения си баща и с тази зависимост можем да си обясним признанието ѝ: „За мене изход няма, защото няма къде да отида“.

Готови ли сме да я разберем, готови ли сме да променим света, в който такива казуси не са рядкост?

„Няма кой да ме чуе“

С графиката „Няма кой да ме чуе“ Лия Георгиева повдига още една болезнена тема – самоубийствата при тийнейджъри. Както казват психолозите, трудно е за непрофесионалисти да разпознаят кога едно дете е в сериозен риск, тъй като юношеството по принцип е период на резки поведенчески промени. Именно затова всяка внезапна и необичайна промяна в поведението – независимо дали е положителна или негативна – трябва да бъде сигнал за внимание от страна на родители, учители и специалисти. Самоубийството често е реакция на дълбока кризисна ситуация, при която детето не успява да намери изход и подкрепа. Липсата на споделяне, усещането за безпомощност и гняв са сред ключовите рискови фактори. А ние с основание се питаме: дали не е нужна национална програма за превенция на самоубийствата, която да включва обучение на учители, психолози и педагогически съветници, както и ранно разпознаване на рисковото поведение.

„Травма от детството“

В България между 5000 и 8000 деца имат нужда от палиативни грижи. Но темата остава невидима – и в медиите, и в обществените представи. Каква е съдбата на децата, които имат нужда от палиативни грижи! Често се фокусираме само върху медицинската част, но децата биват изолирани, липсва психологическа и социална подкрепа, а 80% от семействата се разпадат от натрупаното напрежение.

Графиката „Травма в детството“ повдига въпроса, че детето има нужда не само от контрол на болката, но и от игра, приятелства, учене и семейна близост. Семейството има нужда от ресурс, почивка и подкрепа, за да може да се грижи. Нужни са ясни политики и промени, които да регламентират пълноценната детска палиативна грижа. Време е децата, нуждаещи се от палиативни грижи, да станат видими.

„Аз решавам дали да живееш“

Една жена е убита на всеки две седмици в България, най-често от бивш и настоящ партньор. Всяка трета е преживяла насилие в живота си. Постоянните случаи на физически, сексуални и психически посегателства над жените ни напомнят, че насилието е навсякъде около нас. С графиката си „Аз решавам дали да живееш“ Лия повдига въпроса, че омразата към жените върви редом с устойчивите стереотипи за подчинената им роля в обществото. Хомофобията и трансфобията се мобилизират, за да усилват втвърдените представи за жените и мъжете. Гражданскоправната и наказателноправната рамка за защита от насилие срещу жени и домашно насилие в България е твърде тясна, сочи ново изследване на Българския хелзинкски комитет (БХК) и Алианса за защита от насилие, основано на пола (АЗНОП). Проучването „Практика и проблеми в борбата с насилието срещу жени и с домашното насилие в България“ анализира данни от районните съдилища за периода 2024 – 04.2025 г. и показва множество пропуски в системата на защита от домашно насилие и насилие, основано на пола. Наред с попълването на тези пропуски, авторите призовават да се преразгледа и решението на Конституционния съд от 2018 г., което спря ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция), за да може тя най-после да бъде приета и в България, както вече е сторено в повечето държави в Съвета на Европа.

„Нека да кажем: Ти не си сама / Ти не си сам!“

Престъпленията от омраза рядко се документират като такива, по-скоро – като хулиганство, „телесна повреда“. Типичните недокументирани случаи са нападения срещу роми, мигранти, хомофобски инциденти, жени. В Окръжен съд – Монтана има над 1100 дела за 2024 г., но: няма отделна категория „омраза“. За 2024 г. в Окръжен съд – Перник са разглеждани 1700 дела и отново: няма отделно отчитане на престъпления от омраза. Явлението „омраза“ остава скрито.

Речта на омразата предшества и разпалва престъпленията от омраза. Фондация „БОЛД“ (Българска общност за либерална демокрация) наскоро представи новия си доклад, който анализира разпространението на речта на омразата и престъпленията от омраза в онлайн среда сред младите хора (14–29 г.) в България. Изследването показва тревожна тенденция – онлайн средата, особено социалните мрежи е основната арена за разпространение на омраза, като почти всички участници в проучването съобщават, че се сблъскват с нея редовно. Най-често засегнати са бежанците и мигрантите, етническите малцинства, жените и ЛГБТИК+ хората, а значителен дял от младите хора (14-29 г.) са били и пряко обект на атаки.

Според експертите, тези млади хора, които извършват престъпления от омраза, всъщност „проектират вътрешния си гняв към по-слаби или случайни жертви, като по този начин „наказват“ обществото, което ги е пренебрегнало“.

„Нямаш място при нас, жено!“

Има хора, които „проектират вътрешния си гняв към по-слаби или случайни жертви, като по този начин „наказват“ обществото, което ги е пренебрегнало“ – казва Лия. Стремежът към доминация превръща жените и момичетата в една от най-лесните жертви на тормоз, подигравки, отхвърляне и незачитане.

„Много младежи идват от семейства или среда, белязана от физическо и вербално насилие. Агресията се превръща в техен начин да си върнат усещането за контрол в свят, в който иначе се чувстват безсилни“, казват и от Центъра за безопасен интернет.

Този материал е създаден в рамките на инициатива „Гласове за ценности“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.