Кратък ориентир в правните дефиниции на европейско ниво, международния еталон на Истанбулската конвенция и конкретните задължения, които идват с Директива (ЕС) 2024/1385.
„Крадецът на самота“ е творчески проект, породен в рамките на международната кампания 16 дни активизъм (16 Days of Activism). Той е насочен към подпомагане набирането на средства за активистки фестивал Улица „Не си сам*а“ срещу джендърното насилие и популяризирането на колаборативния Глосар срещу джендърното насилие, инициирани от Солидарен кръг за взаимопомощ „Не си сам(А)“, който обединява оцелели от този тип насилие, техни близки и съюзници, като ресурсен център Орион грид и Даркуейв Радомир.
Джендърното насилие се базира на злоупотреба с привилегии, власт, сила и контрол в ущърб на хората с недоминантна родова идентичност или роля в семейните, междуполовите, романтичните, междупоколенчески и пр. динамики. То често се приравнява до насилие към жени и домашно насилие, но включва и много други форми — насилие към деца и застаряващи хора, различни форми на сексуално насилие, романтично преследване, кибер тормоз, принудителен брак, отнемане правото на аборт, насилствено обрязване, трансфобско и хомофобско насилие и т.н.
Директива (ЕС) 2024/1385
трябва да влезе в сила до 14 юни 2027 г.
Формулировката „джендърно насилие“ има конкретни правни дефиниции в европейските документи, където терминът се разбира не просто като насилие или отделни насилствени актове, основани на пола, а като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация, вкоренена в структурното неравенство между половете.
Истанбулската конвенция — международният еталон
Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, позната като Истанбулската конвенция (Истанбул, 11.5.2011 г., в сила от 1.8.2014 г.), е международният еталон в тази област. В чл. 3 тя въвежда четири ключови определения:
Насилие над жените
Третира се като нарушение правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание за жените — включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот.
Насилие над жените, основано на пола
Насилие, насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените. Това е сърцевината на понятието „джендърно насилие“ — признакът не е самото деяние, а неговата мотивация и непропорционалното засягане на жените.
Домашно насилие
Всички актове на физическо, сексуално, психологическо или икономическо насилие в семейството/домакинството или между бивши или настоящи партньори, независимо дали извършителят живее или е живял с жертвата.
„Пол“ (gender) като социален конструкт
Конвенцията разграничава биологичния пол от „пола“ в смисъл на социално изградени роли, поведения и характеристики, които определено общество счита за подходящи за жените и мъжете. Точно тази концепция е в основата на българския дебат.
Истина е, че дълго време Европейският съюз третираше тази материя разпръснато. Първият общ европейски закон, който третира в конкретика насилието над жени, е Директива (ЕС) 2024/1385 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. относно борбата с насилието над жени и домашното насилие. С нея се установяват минимални правила за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, а глави 3—7 се прилагат за всички жертви на такова насилие, независимо от пола им.
Практически директивата криминализира конкретни форми (напр. женско генитално осакатяване, принудителен брак, редица форми на кибернасилие — споделяне на интимни материали без съгласие, киберпреследване, онлайн подбуждане към омраза), хармонизира наказанията и давностните срокове (например женското генитално осакатяване става наказуемо във всички държави с минимум 5 г. лишаване от свобода) и укрепва защитата, подкрепата и превенцията. Определенията ѝ следват логиката на Истанбулската конвенция.
Успоредно с това ЕС се присъедини към самата Истанбулска конвенция (решение на Съвета, в сила от октомври 2023 г.) в областите от своята компетентност — съдебно сътрудничество по наказателни въпроси, убежище и забрана за връщане, и по отношение на институциите на ЕС.
Европейският институт за равенство между половете (EIGE) също работи с понятийна рамка, съвместима с Конвенцията: насилието, основано на пола, е насочено срещу лице заради неговия пол/социален пол или засяга непропорционално лицата от даден пол, и е едновременно причина и следствие от неравенството между половете.
Общите белези на европейската дефиниция — и защо темата е чувствителна у нас
Обобщено, за европейските институции „джендърно насилие“ се разпознава по няколко признака едновременно:
- нарушение на правата на човека;
- форма на дискриминация;
- структурно — коренящо се в отношения на власт и неравенство, а не само индивидуален акт;
- обхваща физическо, сексуално, психологическо и икономическо насилие, вкл. онлайн форми;
- важи както в публичната, така и в частната сфера.
Разграничението между „биологичен пол“ и „пол като социален конструкт“ е причината терминът „джендър“ да е политически натоварен у нас. През 2018 г. Конституционният съд обяви, че концепцията за „пол“ в Истанбулската конвенция е несъвместима с българската Конституция, което блокира ратификацията — България остава сред държавите, които не са ратифицирали Конвенцията.
Важна практическа последица е, че Директива (ЕС) 2024/1385 е задължителна за България независимо от нератифицирането — тоест европейският минимален стандарт за защита влиза през правото на ЕС, а не през Конвенцията. Рамката на транспониране на директивата е мярката, спрямо която ще се оценяват националните и регионалните практики в следващите години.
Конкретните задължения по Директива (ЕС) 2024/1385
Задълженията са минимални стандарти (държавите могат и повече), прилагат се за всички жертви на насилие над жени и домашно насилие независимо от пола им, а срокът за въвеждане в националното право е 14 юни 2027 г. — правилата трябва да се прилагат от същата дата (чл. 49).
1 Заповеди за защита (чл. 19)
Компетентните органи трябва да могат да издават два типа мерки:
- Спешна заповед за отстраняване (emergency barring order) — незабавно извеждане на лицето, представляващо опасност, от жилището на жертвата или на зависимите лица за достатъчен срок;
- Ограничителна заповед или заповед за защита (restraining/protection order), включително за по-дълготрайна защита.
Ключово: мерките да са достъпни незабавно, да не зависят от това жертвата да е започнала друго производство, а нарушаването им да води до ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.
2 Гореща линия — хармонизиран номер 116 016
Услугите за жертви на насилие над жени трябва да са достъпни чрез хармонизирания номер на равнището на Съюза 116 016, в допълнение към съществуващите национални номера. Линията трябва да работи денонощно и да е безплатна, а обществото — да е информирано за нея, включително чрез редовни кампании.
Подкрепата през линията включва кризисно консултиране и информация за услуги на място — подслони, специализирани услуги, други социални и здравни служби или полицията. Линиите може да се управляват от специализирани услуги, включително женски (т.е. НПО като „Анимус“ могат да я оперират).
3 Подслони и кризисни центрове
- Подслони и подходящо временно настаняване — да отговарят конкретно на потребностите на жертвите на домашно и сексуално насилие, вкл. изложените на повишен риск, и да са съобразени с пола.
- Специализирана подкрепа при сексуално насилие (чл. 26) — кризисни центрове или центрове за насочване, в достатъчен брой и подходящо оборудвани, които осигуряват медицински и съдебномедицински прегледи, травма-подкрепа и психологическо консултиране, включително съдействие за своевременно осигуряване на доказателства.
4 Подкрепа — обща и специализирана
- Обща подкрепа (чл. 25) — целенасочена информация и съдействие, съобразени с индивидуалните нужди; насочване към специализирани услуги.
- Специализирана подкрепа — освен за сексуално насилие, и за жертви на женско генитално осакатяване (чл. 27) и на сексуален тормоз на работното място (чл. 28).
- Деца-жертви — специална закрила, вкл. когато детето е свидетел; безопасни места за наблюдавани контакти при семейни спорове.
- Групи в повишен риск и лица с увреждания — услугите да са физически и информационно достъпни.
- Улеснено съобщаване на насилие, включително по електронен път (чл. 16);
- Индивидуална оценка на потребностите от закрила (чл. 17) и от подкрепа (чл. 18);
- При изнасилване — разследването и наказателното преследване да не зависят от подаване на сигнал или жалба от жертвата, а производството да не се прекратява само защото сигналът или жалбата са оттеглени (съществена промяна за българската практика);
- Превенция — кампании, образование, обучение на професионалисти и програми за работа с извършители;
- Координация и данни — национален координационен механизъм и събиране на статистика (на всеки 3 години).
- EUR-Lex, Директива (ЕС) 2024/1385: eur-lex.europa.eu
- Съвет на ЕС — мерки за прекратяване на насилието над жени: consilium.europa.eu
- Присъединяване на ЕС към Истанбулската конвенция: eur-lex.europa.eu