Изображенията към този текст са създадени от 16-годишната Лия Георгиева, с характерната за нея гражданска чувствителност към болезнени социални теми.
Ако не сте попадали на „локали“, не ви го пожелаваме, но ето как изглеждат!
© Лия Георгиева, 2026
„Локалите“ е младежки сленг термин за групи от тийнейджъри (предимно момчета на възраст между 14 и 17 години, между 9-ти и 12-ти клас), които се отличават с еднакъв външен вид, групово поведение и проявяват демонстративна агресия.
Характерно за външния им вид – носят еднакво облекло, спортни или черни дрехи и често са с маски на лицата. Често са разпознаваеми по скъпите си маркови дрехи: маратонки Balenciaga, елеци Nike, тъмни анцузи, модерни прически. Късо подстригани, движат се в групи от по няколко души. Тези младежи не просто следват модата – те я използват като социална броня и символ на принадлежност към „висшата“ гимназиална каста.
Терминът идва от жаргонното „локален“ – с други думи, онзи, който е „местен бос“, „вътрешен човек“, „на мястото си“. Това е непосредствено свързано с усещането, че „владеят“ конкретно местно пространство (квартал, училище, парк). Но зад тази фасада се крие много по-тревожна действителност.
Явлението се обсъжда в медиите като нов училищен и квартален тип хулиганство, маргинална групова субкултура, възникнала през 2025-та, но наситена със скандални прояви на насилие – групов и системен тормоз, побоища, хулиганство и нападения на обществени места с употреба на помощни средства като спрейове или боксове. В България можете да ги срещнете в мола, на спирката на метрото, в кварталната градинка, в училище.
Обичайната форма на агресия най-често е срещу техни връстници, както в училище, където те буквално са „новите лица на училищния тормоз“, но също така и на обществени места, особено около метростанции и подлези. Проявите са свързани и с инциденти срещу бежанци, роми, ЛГБТИК+ и пр.
Психологическият профил е търсене на доминация, утвърждаване в групата и улична показност. Израснали са без наложени правила за поведение и без усещане за последствия, което ги кара да изпитват „токсична свобода“. Психолозите откриват в поведението им липсата на емоционална връзка със семейството и нуждата от принадлежност като основни причини за появата на „локалите“, така че участието им в групи е своеобразен заместител на семейната принадлежност.
© Лия Георгиева, 2026
В училище липса на интереси към учебния процес, слаби оценки и демонстративно пушене или пропукване на правилата в междучасията са между водещите поведенчески характеристики. Освен това (според детски психолози), почти 90% от тези младежи страдат от сериозна екранна зависимост, което уврежда техния контрол над емоциите и способността им за съпреживяване/емпатия. Според Мариян Събев от Центъра за изследване на демокрацията, зад характерното за „локалите“ поведение извън социалните, културни и правни норми се крие нуждата от принадлежност и идентичност.
За „локалите“ собственият им светоглед е единствено правилният. Когато са в числено превъзходство, те живеят с илюзията за неуязвимост и безнаказаност, а на различните от тях дават да разберат – вербално или физически, че никак не им се нравят. Илюзията им за неуязвимост и безнаказаност идва от убеждението, че поради численото си превъзходство няма да бъдат заловени или че „само един ще го отнесе“. Характерно за „локалите“ е полярният начин на възприемане на света и взаимоотношенията с хората – „или си с мен, или си против мен“, „или аз тях, или те мен“. Тези крайности са част от една субективна реалност на възприемане на света, в която взаимоотношенията се регулират на база правото на по-силния и страшния.
В юношеска възраст идентичността и принадлежността към дадена група стават изключително важни.
„Групата би могла да насочи разрушителното си поведение към определена цел, да създаде усещане за сила и чувство за неясна лична отговорност, тъй като разрушителните действия са част от едно колективно дело, а освен това са „полезни“, тъй като гарантират, че юношата е добре приет в своята общност. По този начин отговорността се размива…“
Изказване на психоложката Ралица Иванова от София
По време на юношеството повод за напрежение могат да бъдат всякакъв вид различия – ръст, тегло, начин на обличане, пол, раса, различия във вкусовете, предпочитания за занимания и още, и още.
Поведенческият репертоар на локалите е приблизително следният: насилие и агресия (15.9%) + хулиганско поведение (8.4%) + обиди и закани (7.8%) + повреждане на собственост (7.2%) + тормоз (6.1%), което е около 45% от всички регистрирани противообществени прояви. Тоест почти половината официално отчетени прояви се групират около доминация/сплашване/публична агресия. Затова феноменът се разглежда от специалистите като сериозен социален проблем, изискващ координация между училище, полиция и семейство.
Наскоро по време на Националната конференция „Младежките центрове – роля, устойчивост и визия“ (София, 22-07-2026) беше повдигнат въпросът за влошаване на ценностната скала при някои младежки общности и за спад в демократичните нагласи на младите хора днес, увеличаването на рискови поведенчески модели, антидемократични нагласи и др. Напр. според резултатите от младежкото изследване на Фондация „Фридрих Еберт“ (данни от 2024, представено през март 2025), демокрацията е висша ценност само за 5% от младите българи, а 19% са склонни да вярват, че диктатурата я превъзхожда. Появява се „ценностен вакуум“ и ниско доверието в институциите (доверие към полицията – 19%, към съда – 15%, към правителството – 12%). А когато нормативните авторитети губят легитимност, регулиращата им функция отслабва, а това е почва, върху която могат се родят алтернативни, силови йерархии! Същото изследване (2018/2019) отчита 71% неучастие в доброволчество и граждански инициативи. Ако легитимните канали за идентичност и принадлежност (клубове, организации, каузи) са празни, „локалът“ може да запълва вакуума — но с обратен знак.
Според данни от изследване на Европейския училищен проект за проучване на употребата на алкохол и други наркотици (ESPAD, 2024) тревожен контекст за България е фактът, че младите българи са сред челниците в Европа по употреба на райски газ и алкохол, а разпространението на хазарта за пари сред 15-16-годишните през последните 12 месеца заема 23% от проучваните младежи. Медийните анализи от своя страна директно свързват типа на „локалите“ с постпреходния модел „мутри и чалга“, в който доминацията, силата и показността се масово се възприемат като успех. Това е ценностен обрат: агресията се преживява не като вид отклонение, а като реализация на стимулиращ модел.
Обществена среда, в която високата социална дистанция към „различните“ също допринася за нормализиране на насилието. Данните за ниска толерантност (приемане на роми/хомосексуални/бежанци под 15% в общото население; 45% отхвърляне на хомосексуалността сред младите) очертават среда, в която „различният“ вече е потенциално легитимна мишена не само за агресия, но и за нейното публично толериране „като нещо нормално“. Още повече, ако в т.нар. „дигитална икономика на престижа“, където ценностният елемент се среща с технологичния, ако статусът се измерва в гледания и споделяния, насилието се превръща в съдържание, а емпатията към жертвата — в пречка пред „резултата“. Заснемането и качването на побоищата онлайн е част от механиката: насилието се извършва за публика и за статус.
Така че от всички нас зависи как ще продължи този разказ!
© Лия Георгиева, 2026